Много държави бързо разширяват обхвата на своите програми, насочени към малките деца и семействата, но често тези програми не предлагат високо качество, не са равномерно разпределени, ефективни или устойчиви. Националният център за образование и икономика на САЩ подкрепи проучвания, в рамките на които се извърши сравнителен анализ на шест държави с напреднали системи за образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ) – Австралия, Англия, Финландия, Хонг Конг, Сингапур и Южна Корея, с цел идентифициране на практики, стратегии и механизми, които могат да подпомогнат лидерите в планирането и внедряването на системи, подходящи за контекста в техните държави.[1]
Основните изследователи по проекта включват Ребека Бул (Сингапур), Шарън Лин Кейгън (САЩ), Кристина Кумпулейнен (Финландия), Мугеонг Мун (Република Корея), Нирмала Рао (Хонг Конг), Кейти Силва (Англия), и Колет Тейлър (Австралия). Шестте държави са избрани на базата на резултатите по математика от Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) и доклада Starting Well на Отдала за икономическо разузнаване2012).
Economist Intelligence Unit. (2012). Starting Well: Benchmarking early education across the world. Available at: http://www.lienfoundation.org/sites/default/files/sw_report_2.pdf (accessed April 2020)
Констатациите, поредица от проучвания публикувани под името „Ранен напредък“ водят до формулиране на четири ключови поуки.
1. Различни контексти, различни системи
Във всички изследвани държави системите за ОГРДВ отразяват и се отнасят към два типа контекст:
- социално – културен (ценности, вярвания, традиции, религии) и
- икономически и политически (демография, социално мислене/ движения, ръководство на правителствата, финансиране).
Социално-културният контекст е в основата на замисъла и педагогическата ориентираност на услугите. Така например, ако в светогледа, а понякога и в основния закон на една държава, децата са ценност и заслужават доверие и грижа, услугите са по-общодостъпни и изискват по-малко отчетност пред правителството. Икономическият и политическият контекст влияят върху наличието на финансиране за системите за ОГРДВ и траекторията и естеството на тяхното прилагане. Например, по време на социални кризи, когато жените са необходими в работната сила, финансирането на грижите за деца може да се увеличи драстично.
Изследваните страни се различават значително по отношение на местния контекст. Например Финландия предлага повечето услуги чрез големия публични сектори и така ОГРДВ почти изцяло се субсидира от държавни средства. За разлика от това, трите азиатски държави функционират в съответствие пазарна фискална стратегия и разчитат повече на частните услуги.
2. Много услуги, много стратегии
В изследваните държави има изобилие от услугите за малки деца и техните семейства. Те включват програми за патронаж, политики за платен семеен отпуск, субсидии за здравеопазване, подкрепа за родителите, грижи за децата, ясли, обучение на учители, помощ за семейства в риск и усилия в посока подпомагане на преходните периоди.
Услугите, които държавите предоставят, имат следните общи характеристики. На първо място, те започват да се предлагат на ранен етап: повечето държави предоставят пред- и перинатални грижи за майките и семействата. На второ място, предлагането на услугите продължава през цялото детско развитие, с подходящи за възрастта програми и усилия за подпомагане на преходните периоди в детското развитие – подкрепа за бебета, прохождащи деца, деца в предучилищна възраст и деца в най-ранните години в училище. На трето място, услугите се наблюдават от множество министерства и обикновено се финансират от различни източници, като се използват стратегии, базирани както на търсенето, така и на предлагането.
Съществуват и значителни разлики по отношение предоставянето на услуги. Някои държави отдават по-голям приоритет на най-ранните години на децата, други на годините, непосредствено предхождащи постъпването във формалната образователна система. Методът и темпото на организиране, предоставяне и оценяване на програмите и политиките също варират.
3. Ясни, общи градивни елементи
Контекстът има значение: никоя държава не може да приеме изцяло системата на друга държава. Независимо от това, висококачествените системи споделят общи структурни и функционални елементи. „Ранен напредък“[2][3] идентифицира 15 „градивни елементи“ на системите и ги организира в пет стълба:
Kagan, S.L. (ed.). (2018). The Early Advantage 1 – Early Childhood Systems that Lead by Example: A comparative focus on international early childhood education. New York: Teachers College Press.
Kagan, S.L. and Landsberg, E. (eds). (2019). The Early Advantage 2 – Building Systems that Work for Young Children: International insights from innovative early childhood systems. New York: Teachers College Press.
- силни основи на политиката, които отчитат уникалния контекст и потребностите на заинтересованите страни и обществеността
- всеобхватни услуги, достатъчно финансиране и координирани механизми за управление
- знаещи и подкрепяни учители и семейства, които могат да изградят общност чрез ангажираност и ефективно лидерство
- информирана, индивидуализирана и продължаваща педагогика, която насърчава дете-базирано учене
- ефективно събиране и използване на данни за подобряване на политиките и програмите.
Най-важното е, че успешните държави имат подхождат стратегически в своите усилия за създаване на структурно и функционално съответствие между своите услуги за ОГРДВ. Те разбират, че работата по един стълб или градивен елемент засяга другите стълбове и по този начин планират синергии, които укрепват системата като цяло
Така например, всяка от изследваните държави разполага с национална рамка на учебната програма – задължителна политика или възприети насоки, описващи как и какво трябва да учат децата. Тези рамки изграждат координация между различните учебни програми и често от тях се ръководят политики и практики, свързани с различните градивни елементи или стълбове (като например разработване на стандарти за професионално развитие, установяване на критерии за мониторинг на програмите и предоставяне на финансови стимули). Чрез планиране на синергията между стълбовете и основните градивни елементи, държавите постигат по-голяма философска и практическа интеграция по отношение на ОГРДВ. Освен това те постигат системни резултати – качество на услугата, равнопоставеност, справедливост, устойчивост и ефективност –далеч по-ефективно и ефикасно, отколкото чрез фокусиране върху отделен градивен елемент или стълб.
В заключение, ако възприемат тези четири урока и се насочат към основните стълбове и градивни елементи, държавите могат да развият полезни и стратегически идеи за създаването на различни видове ефективни системи за ОГРДВ, от които се нуждаят тяхното общество и техните деца.
