Финансирането на работната сила в областта на ранното детство -работещите на първа линия в здравеопазването, образованието и социалното подпомагане – е един изключително важен, но пренебрегван от политиците въпрос. В настоящата статия предлагаме три принципа, изведени от актуален преглед на опита в различни държави: по-убедителни аргументи към политиците в полза на инвестициите; разработване на бюджетите съобразно реалните нужди на работната сила; застъпничество за законодателна уредба на програмите за развитие на работната сила.
Въпросът е изключително важен поради бързо нарастващото търсене на услуги в периода на ранното детство в държавите с нисък и среден доход – броят на децата в предучилищна възраст, например, е нараснал от 32%на 47%в периода 2000-2015 г.[1] Въпреки това качеството на тези услуги невинаги се подобрява. Квалификацията на работната сила не е единственият решаващ фактор за качеството, но тя е ключова.[2][3] Анализът на актуалните изследвания категорично показва, че добре обученият педагогически персонал подобрява качеството на програмите за образование и грижи в ранна детска възраст в развиващите се държави.[4][5][6] Налице са достатъчно доказателства за положителната взаимовръзка между по-добре образования и обучен персонал, от една страна, и подобренията в качеството на програмите и резултатите на децата, от друга – от Бангладеш до Китай и Коста Рика.[6][7]
ЮНЕСКО. (2018 г.). Миграция, разселване и образование: да стоим мостове, а не cmeнu. Мониторингов доклад на глобалното образование за 2019 г. Париж: ЮНЕСКО.
Международна организация на труда (МОТ). (2012
г.). Доброто начало: Образованието и педагозите в ранното детство. Доклад от дискусията на тема „Състояние на персонала в областта на ранното детско образование“, проведена на Глобалния форум за диалог [Globa1 Dia[ogues Forum], Женева, 22-23 февруари 2012 г. Женева:
мат. Достъпен на: https://www.ilo.org/sites/default/files/wcmsp5/groups/public/@ed_dialogue/@sector/documents/meetingdocument/wcms_171717.pdf (към февруари 2019 г.).
ЮНЕСКО. (2015 r.). Глобален монuторингов доклад на EFA за 2015 г., ,,Образование за всички„, 2000-2015 г.:
Постижения и предизвикателства. Париж: ЮНЕСКО.
Engle, P.L., Fernald, L.C.H., Alderman, Н., Behrman, J., O’Gara, С., Yousafzai, А. и lltus, 5. (2011 r.). Стратегии за ограничаване на неравенството и подобряване на постиженията в развитието на малките деца в държавите с нисък и среден доход. Списание Lancet 378(9799): 1339-53.
Behrman, J.R., Engle, Р. and Fernald, L.C. (2013 г.). Предучилищни програми в развиващите се страни. В Glewwe, Р. (ред.), Образователна политика в развиващите се държави: Какво знаем и какво трябва да направим, за да разберем това, което не знаем? Чикаго: Университетско издание на Чикагския университет.
Rao, N., Sun, J., Wong, J.M.S., Weekes, В., lp, Р., Shaeffer, 5., Lee, D. (2014 г.). Ранното детско развитие и умственото развитие на децата в развиващumе се държави: Обстоен преглед на литературата. Лондон: Департамент за международно развитие.
Neuman, M.J., Josephson, К. and Chua, P.G. (2015
г.). Преглед на лumepamypama: Грижа и образование в ранна детска възраст (ЕССЕ): персоналът в държавите с нисък и среден доход. Грижа и образование в ранна детска възраст, работен документ, серия 4. Париж: ЮНЕСКО. Достъпен на: https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000234988 (към февруари 2019 г.).
Тpume npenяmcmвuя npeg разрасmванеmо на качесmвенаmа работна сuла
Изграждането и поддържането на екип от компетентен персонал в областта на ранното детство е трудно поради три основни причини.
- Темпото, с което нараства броят на програмите в областта на ранното детство, от една страна обуславя силната нужда от намиране, обучаване, супервизия и мониторинг на нов персонал – един изключително трудоемък процес – а от друга и допълнителното бреме за наличния персонал, който и без това е претоварен.
- Съществува недостиг на потенциални специалисти.[8][9] В резултат на това в много държави парапрофесионалистите и доброволците съставляват голяма част от работната сила.[10] Ролята им безспорно е важна, но все пак има нужда от повече обучени специалисти, работещи на пълен работен ден, за да се подобри и поддържа развитието на децата и възможностите за учене.
ЮНЕСКО. ЮНЕСКО. (2016 г.). Светът се нуждае от почти 69 милиона нови учители, за да посmuгнем целите на „Образование 203011• Статистически институт към ЮНЕСКО, информационен бюлетин № 39. Париж: ЮНЕСКО. Достъпен на:https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000246124 (към февруари 2019 г.).
Cnucaнue lancet. (2018 г.) Глобалната тежест на заболяванията (GBD) 2017: един крехък свят. Списание lancet 392(10159): 1683. Достъпен на: https://doi.org/10.1016/S0140-6736(18)32858-7 (към февруари 2019 г.).
Araujo, М.С, Lopez-Boo, F., Рuуапа, J.M. (2013 г.).
Общ преглед на услугите за ранно детско развитие в Латинска Америка и Карибския басеUн [Overview of Early Childhood Development Services in latln Amerlca and the Caribbean]. Вашингтон (окръг Колумбия): Междуамериканска банка за развитие. Достъпен на: https://publications.iadb.org/publications/english/document/Overview-of-Early-Childhood-Development-Services-in-Latin-America-and-the-Caribbean.pdf (към февруари 2019 r.).
- Квалифицираните специалисти често се струпват в градските райони; привличането им в селски райони е трудно, но необходимо за разширяването на достъпа до услуги в географски план и предоставянето услуги в национален мащаб.[11]
Mitter, R. и Putcha, V. (2018 г.). Укрепване и подпомагане на работната сила в областта на ранното детство: Обучение и професионално paзвumue. Вашингтон (окръг Колумбия): Резултати за развитие. Достъпен на: https://www.r4d.org/resources/strengthening-supporting-early-childhoodworkforce-training-professional-development/ (към февруари 2019 г.).
Тези три препятствия ни помагат да си обясним защо работната сила в много държави не може да постигне целите за достъпност и качество. ЮНЕСКО установи, например, че по-малко от половината предучилищни педагози са обучени според националните стандарти в 2.0 от 80-те държави с нисък и среден доход, за които има данни.[12] Този извод бе потвърден и по време на редица експертни интервюта с политици и практици от 15 държави, проведени като част от Инициативата за работна сила в областта
на ранното детство [Early Childhood Workforce lnitiative] (2.019 г.). Политиците изтъкват, например, редица проблеми при назначаването и задържането на персонал, както и недостатъчните усилия за справянето с тези трудности.[13]
Neuman, M.J., Josephson, К. and Chua, P.G. (2015
г.). Преглед на лumepamypama: Грижа и образование в ранна детска възраст (ЕССЕ): персоналът в държавите с нисък и среден доход. Грижа и образование в ранна детска възраст, работен документ, серия 4. Париж: ЮНЕСКО. Достъпен на: https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000234988 (accessed February 2019).
Инициативата за работна сила в областта на ранното детство. (2019 г.). Поглед върху работната сила в областта на ранното детство: Обобщение на кoнcmamaцuume от uнтервюmа с ключови информатори от 15 държави. Достъпен на: https://www.earlychildhoodworkforce.org/sites/default/files/resources/ECWI%20KII%20Synthesis_1.18.19.pdf (към февруари 2019 г.).
Връзката межgу фuнансuранеmо u рабоmнаmа сuла
Допълнителните средства не са панацея, но липсата на инвестиции лежи в основата на всички тези разнообразни предизвикателства. Работната сила в областта на ранното детство в държавите с нисък и среден доход се характеризира с ниски заплати, нисък статут и лоши условия за работа.[14][15] Както в другите сектори, така и в този ниските заплати затрудняват привличането и задържането на квалифициран персонал: кандидатстват все по-малко квалифицирани кадри и текучеството обикновено е голямо, а това пречи на формирането на стабилните взаимоотношения, от които децата се нуждаят за своето здравословно развитие.[16] По-доброто финансиране може да разшири достъпа до предварително обучение и да даде възможности за продължаващо професионално развитие – стъпки, които са крайно наложително за осигуряването на качество и постоянство на услугите. Така може да се осигури и стимул за хората за работа в селските райони.[17]
Международна организация на труда (МОТ). (2012
г.). Доброто начало: Образованието и педагозите в ранното детство. Доклад от дискусията на тема „Състояние на персонала в областта на ранното детско образование“, проведена на Глобалния форум за диалог [Globa1 Dia[ogues Forum], Женева, 22-23 февруари 2012 г. Женева:
мат. Достъпен на: https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/@ed_dialogue/@sector/documents/meetingdocument/wcms_171717.pdf (към февруари 2019 г.).
Pearson, Е., Hendry, Н., Rao, N., Aboud, F.1 Horton,
С., Siraj, 1. и колектив (2017 r.). Постигане на експертен консенсус относно обучението по предоставяне на широкодостъпни услуги в областта на ранното детско развитие на различни кадрови групи в условията на материален недостиг. Лондон: Департамент за международно развитие, Великобритания [UK Government Department for lnternational Development]. Наличен на: https://assets.publishing.service.gov.uk/media/5a1d55c3e5274a1fa86abdbe/DFID_Reaching_Expert_Consensus_Technical_Report_FINAL.pdf (към февруари 2019 г.).
ОИСР. (2012 г.). Насърчаване на качеството на образованието и грижата в ранна детска възраст (ЕСЕС). Доклад от изследванията: Условията на работа имат значение. Достъпен на: http://www.oecd.org/education/school/49322250.pdf (към февруари 2019 r.).
Mitter, R. и Putcha, V. (2018 г.). Укрепване и подпомагане на работната сила в областта на ранното детство: Обучение и професионално paзвumue. Вашингтон (окръг Колумбия): Резултати за развитие. Достъпен на: https://www.r4d.org/resources/strengthening-supporting-early-childhoodworkforce-training-professional-development/(към февруари 2019 г.).
Държавите с нисък доход разпределят за предучилищното образование средно
2.,9 % от общите разходи за образование – много под препоръчителната граница от 10%. Малкото налични данни сочат, че и при по-широкообхватните услуги за ранното детско развитие е налице подобен недостиг на инвестиции.[18]
Zubairi, А. and Rose, Р. (2017 г.). От първи зори: Финансиране на предучилищното образование за едно добро начало на живота за децата. Кеймбридж: Изследователски център за равноправен достъп до образование (REAL). Достъпен на: https://s3.amazonaws.com/theirworld-site-resources/Reports/Theirworld-Report-Bright-and-Early-June-2017.pdf (към февруари 2019 г.).
Това недостатъчно ниво на инвестиция може да създаде у правителствата, програмните ръководители, и дори у родителите впечатлението, че работещите с малки деца, са само малко по-квалифицирани от детегледачки, а не професионалисти със знания и умения, които се нуждаят от постоянна подкрепа. Заради това впечатление наличните средства често се влагат по-скоро в разширяване обхвата на услугите, отколкото в подобряване на качеството – т.е. наемане на нов персонал и откриване на нови центрове вместо подкрепа за вече наличния такъв.
В последните десетилетия Гана, например, успя значително да разшири достъпа до предучилищно образование – но въпреки усилията на правителството да подпомогне развитието на работната сила, все още една четвърт от учителите в детските градини остават необучени.[19]
Putcha, V. (2019а). Гана: Изграждане на мост между достъпността и качеството: Осигуряване на учителите в детските градuнu на възможности за практическо обучение в образованието, ориентирано към детето. Вашингтон (окръг Колумбия): Резултати за развитие и Инициативата за работна сила в областта на ранното детство.
В много държави родителите плащат за детски грижи и предучилищно образование, поради което инвестициите във възнагражденията, обучението и условията за работа могат доведат до по-високи такси, ако не бъдат компенсирани от държавни субсидии. За да не се натоварват домакинствата с нисък доход, усилията за развиване на работната сила трябва да са в контекста на една по-обхватна финансова стратегия.Отчитайки, че таксите, които родителите плащат, не са достатъчни да покрият всички разходи за предоставянето на качествени услуги, Комисията по образование призовава държавите да осигурят две години безплатно предучилищно образование.[20]
Международна комисия за финансиране на възможностите за образование по света [lnternational Commission on Financing Global Education Opportunity]. (2016 г.). Поколението на учещите: Инвестиране в образованието за един променящ се свят. Ню Йорк: Международна комисия за финансиране на възможностите за образование по света. Достъпен на: http://report.educationcommission.org/wp-content/uploads/2016/08/Learning_Generation_Exec_Summary.pdf (към февруари 2019 г.).
Пpuнцunu на ycmouчuвomo фuнансuране на рабоmнаmа сuла
За щастие много държави са осигурили успешно – и са разпределили разумно – средствата за наемане и задържане на квалифицирана работна сила в областта на ранното детство. От актуалния преглед на опита в различни държави, изготвен като част от Инициативата за работната сила в областта на ранното детство, са изведени три принципа.
1. По-убедителни-аргументи към политиците в полза на приоритизирането на инвестицията в развитието на работната сила
Възвръщаемостта на инвестицията в ранното детско развитие е безспорна.[21] Както посочват Richter u колектив[22], осигуряването на минималния пакет от услуги за ранно детско развитие изисква 2,7% от БВП (с помощи) за държавите с нисък доход, 1,2% за държавите с нисък среден доход и о,8% за държавите с висок среден доход. Апелът им за установяване на глобална долна граница от 1% от БВП представлява важен призив за действие, което има потенциала да подобри качеството на услугите в много държави.
Garcia, J.L., Heckman, J.J., Leaf, D.E. и Prados,
M.J. (2016 г.). Влиятелната програма за ранно детско развитие u нeUнume nолзu за жизнения цикъл. Национално бюро за икономически изследвания (NBER), работен документ № 22993. Достъпен на: https://www.nber.org/papers/w22993 (към февруари 2019 г.).
Richter, L.M., Desmond, С., Behrman, J., Britto, Р., Daelmans, В., Devercelli, А.Е. и колектив (2018 г.). Инициатива на G20 за ранно детско развитие. Cnucaнue Lancet 392(10165): 2695-6. Достъпен на: https://doi.org/10.1016/S0140-6736(18)33058-7 (към февруари 2019 г.).
Значителен дял от новото финансиране трябва да бъде насочен към развитието на работната сила. Поради тази причина МОТ[23] предлага на правителствата да инвестират минимум 1% от годишните учителски заплати в продължаващо професионално обучение за учителите от всички нива на образование, в това число и предучилищното образование.
Международна организация на труда (МОТ). (2012
г.). Доброто начало: Образованието и педагозите в ранното детство. Доклад от дискусията на тема „Състояние на персонала в областта на ранното детско образование“, проведена на Глобалния форум за диалог [Globa1 Dia[ogues Forum], Женева, 22-23 февруари 2012 г. Женева: мат. Достъпен на: https://www.ilo.org/wcmsp5/groups/public/@ed_dialogue/@sector/documents/meetingdocument/wcms_171717.pdf (към февруари 2019 г.).
За щастие, благодарение на предоставените анализи от Инициативата за работна сила в областта на ранното детство, Инициатива за работната сила в образованието [Education Workforce lnitiative] и Глобалният Алианс на служителите в социалната сфера [Global Social Service Workforce Alliance], застъпниците разполагат с все повече данни и примери от различни държави, въз основа на които могат да аргументират по-убедително нуждата от финансиране. Също така разполагаме с пресни примери за държави, които постигат ефективно увеличение на инвестициите. Така например в Еквадор публичното финансиране на ранното детско развитие се е увеличило повече от два пъти за периода 2008-2012 г., благодарение на което, наред с други постижения, е налице значително подобрение във възможностите за предварително и продължаващо обучение на работната сила.[24]
Bonsu, D. (2019 r.). Еквадор: Професионално развитие на работната сила, осигуряваща грижи за бебета и деца от раждането до 3-годиwна възраст. Вашингтон (окръг Колумбия): Резултати за развитие и Инициативата за работна сила в областта на ранното детство. Достъпен на: https://www.earlychildhoodworkforce.org/country-briefs (към март 2019 г.).
Привличането и използването на влиятелни личности, които да играят ролята на застъпници е ефективна стратегия за намирането на по-добри аргументи към политиците. Тази тактика е приложена с известен успех от представители на гражданското общество и държавни служители на местно равнище във Филипините и благодарение на нея са постигнати по-добро финансиране и по-качествено обучение на персонала в центровете за детска грижа.[25]
Putcha, V. (2019с). Филипини: Съчетаване на обучението u сигурната работа с цел подобряване качеството на работната сила в областта на грuжата за детето. Вашингтон (окръг Колумбия): Резултати за развитие и Инициативата за работна сила в областта на ранното детство.
Друга насока за действие, която има потенциал е насърчаването на съществуващите синдикатите да работят по-активно с работещите в областта на ранното детство. Синдикатите и професионалните организации успешно са мобилизирали ресурси за развитието на работната сила в образованието на по-големите деца, но в развиващите се държави, поради по-широкия си профил работещ с деца в ранна възраст има по-малко възможности да се възползва от дейността на тези организации.[26]
Shaeffer, S. (2015 г.). Прuзнаване на достойнствата на работата на персонала в областта на образованието в ранна детска възраст: Професионализирането на една пренебрегвана професия. Информационен документ за дискусията по време на 12-тата сесия на Комитета от експерти за въвеждане на препоръки, отнасящи се до учителите (CEART). Женева: мат.
2. Разработване на бюджетите съобразно реалните нужди на работната сила, за да се гарантира качеството и равнопоставеността, и създаване на системи за гарантиране на правилното разходване на бюджетите
Устойчивото финансиране на работната сила в областта на ранното детство предполага изготвяните бюджети да отговарят на реалните нужди. Това невинаги се случва поради недостатъчния капацитет за управление и планиране, както и поради трудностите в прогнозирането на бюджетите на програми с динамичен и комплексен характер. В Индия, например, разширяването на обхвата на Програмата за интегрирано детско развитие е възпрепятствано поради това, че прогнозният бюджет е изчислен въз основа на броя на съществуващите бенефициенти, а не въз основа данните от преброяванията на децата в целевата възрастова група.[27]
Putcha, V., Upadhyay, А., Neuman, М., Choi, М, Lombardi, J. и колектив (2016 г.). Финансиране на ранното детско развumие: Анализ на международните и вътрешните източници в държавите с нuсък u среден доход. Вашингтон (окръг Колумбия): Резултати за развитие.
Достъпен на: https://www.r4d.org/resources/financing-earlychildhood-development-analysis-internationaldomestic-sources/ (към февруари 2019 г.).
Обикновено заплатите съставляват най-големия дял от разходите за работната сила[28][29], но заедно с това трябва да се вземат предвид множество други разходи, включително за предварително и продължаващо обучение, супервизия, менторство и материали. Бюджетният недостиг може да доведе до проблеми като недостиг, високо текучество и слаба подготовка на персонала, като по този начин да подкопае качеството на услугите. Той също така принуждава ръководителите на програми и политиците да търсят начини за спестяване, като така често се стига до неравенство в достъпа – например, насочване на недостатъчно средства в по-слабо населените райони.
Josephson, К., Guerrero, G. и Coddington, С. (2017 г.). Разширяване на подкрепата за работната сила в областта на ранното детство: Програма за домашни посещения „Сипа Mds“, Перу. Вашингтон (окръг Колумбия): Резултати за развитие. Достъпен на: https://www.r4d.org/wp-content/uploads/Fullreport-Cuna-Mas-country-study.pdf (към февруари 2019 г.).
Gustafsson-Wright, Е. and Boggild-Jones, 1. (2018 г.).
Изчисляване на цената на инвестициите в ранната интервенция и приложение на стандартизиран инструмент за изчисляване на разходите. Архив на НюUоркскаmа академия на науките 1419(1): 74-89. Достъпен на: https://nyaspubs.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.1111/nyas.13679 (към февруари 2019 r.)
Използването на Стандартизирания инструмент за оценка на разходите за ранно детско развитие [Standardized Early Childhood Development Costing Tool] и други подобни инструменти може да помогне за точното и съизмеримо изчисляване на тези разходи на национално и международно ниво.[30]
Gustafsson-Wright, Boggild-Jones, 1. и Gardiner,
5. (2017 г.). Стандартизираният uнструмент за оценка на разходите за ранно детско развитие (SECT): Глобалното средство за повишаване и подобряване на uнвecmuцuume в малките деца. Вашингтон (окръг Колумбия): Център за универсално образование към институт „Брукинrс“ [Centerfor Universal Education at Brookings]. Достъпен на: https://www.brookings.edu/wp-content/uploads/2017/09/standardized-ecd-costing-tool.pdf (към февруари 2019 г.).
Системите за отчетност са особено необходими, за да се гарантира, че средствата за развитие на работната сила са достатъчно и адекватно разпределени, и че не се отклоняват за други цели. Чили ни дава един добър пример: доставчиците на услуги в областта на ранното детство, получаващи финансиране по линия на„ Чили расте с теб“ [Chile Сгесе Contigo] – комплексна междусекторна програма за детско развитие – са длъжни да представят месечни отчети, които документират разходването на отпуснатите средства.[31]
Putcha, V., Upadhyay, А., Neuman, М., Choi, М, Lombardi, J. и колектив (2016 г.). Финансиране на ранното детско развumие: Анализ на международните и вътрешните източници в държавите с нuсък u среден доход. Вашингтон (окръг Колумбия): Резултати за развитие.
Достъпен на: https://www.r4d.org/resources/financing-earlychildhood-development-analysis-internationaldomestic-sources/ (към февруари 2019 г.).
3. Застъпничество за законодателна уредба на програмите за развитие на работната сила
Дори и за най-ефективните програми (особено ако разчитат на външно финансиране) съществува рискът от недостиг на средства за продължаване на дейността и поддържане на добрия и напредък. Една от стратегиите за осигуряване на устойчиво финансиране е приемането на законодателна рамка за тези програми. Прилагане на политики, които официализират успешните пилотни проекти или програми увеличава възможността същите да намерят сигурно място в националните (или, в контекста на по-децентрализираните държави, местните) бюджети.
Например от 2014 г. насам здравните доброволци в общността на област Сиая, Кения, провеждат домашни посещения, по време на които говорят за отзивчивите и стимулиращи грижи и проследяват развитието на децата в изпълнение на по-широката стратегия за прилагане на пакета мерки „Грижи за ранно детско развитие“. В момента местните власти разработват законопроект за обществените здравни услуги, в който се предвижда отпускане на бюджетни средства за възнагражденията на обслужващия персонал, както и за здравното му осигуряване (Пълноценна грижа за ранното детско развитие.[32][33]
Пълноценна грижа за ранното детско развитие.
(Онлайн). Кения: Разрастване на пълноценната грижа. Достъпен на: https://nurturing-care.org/?page_id=2217 (към февруари 2019 г.).
Putcha, V. (2019Ь). Кения: Осигуряване на възможности за здравните доброволци в общността да интегрират пълноценната грижа: Осигуряване на продължаваща подкрепа и по-широко признаване. Вашингтон (окръг Колумбия): Резултати за развитие и Инициативата за работна сила в областта на ранното детство.
Подобни усилия за институционализиране на програмите за развитие на работната сила и превръщането им в държавна политика могат да имат дълготрайни резултати, тъй като запазват позициите на тези програми при избирането на нови политически лидери. Ако тези услуги се превърнат в очакване на бенефициентите, то намаляването на тяхното финансиране би представлявало непопулярно политическо решение.
