Данните от научните изследвания в сферата на неврологията, биологията, генетиката и социалните науки категорично потвърждават основополагащата роля на първите години от живота за здравето, благополучието и производителността на труда на възрастните.[1] Все повече се отчита фактът, че закрилата, насърчаването и подкрепата на ранното детско развитие (РДР) са не просто възможни чрез интервенция и превенция[2] , но и следва да бъдат приоритет за глобалната общност. В действителност, политическият ангажимент за инвестиция в ранното детско развитие никога не е бил така силно заявен, както е сега.
Shonkoff, J.P., Richter, L., van der Gaag, J. и Bhutta, Z.A. (2012 г.). Интегрирана научна рамка на детското оцеляване и ранното детско развитие. Педиатрия 129(2): e460–72.
Engle, P.L., Fernald, L.C.H., Alderman, H., Behrman, J., O’Gara, C., Yousafzai, A. и колектив (2011 г.). Стратегии за ограничаване на неравенството и подобряване на постиженията в развитието на малките деца в държавите с нисък и среден доход. Списание Lancet 378(9799): 1339–53.
Например точка 4.2 от Целите за устойчиво развитие (ЦУР) е насочена към всеобщия достъп до качествени грижи и предучилищно образование в ранна детска възраст, така че всяко дете да е готово за училище. Глоб алната стратегия на Генералния секретар на ООН за правата на жените, децата и подрастващите има за цел ускоряване на напредъка в областта на ранното детско развитие с мотото „Оцеляване, процъфтяване, трансформация“.[3] През 2018 усилията в тази насока бяха засилени с въвеждането на Рамката за пълноценна грижа, разработена от Световната здравна асамблея.[4]
Всяка жена, всяко дете (2015 г.). Всяка жена, всяко дете
Глобална стратегия за за здравето на жените, децата и подрастващите (2016–2030). Ню Йорк: ООН.
Световна здравна организация (СЗО) (2017 г.). Пълноценна грижа за ранното детско развитие: рамка за дейности и резултати. Достъпен на: http://www.who.int/maternal_child_adolescent/child/nurturingcare-framework/en/ (към март 2019 г.).
Изключително важно е, от гледна точка на всяка една от тези инвестиции, е правителствата и заинтересованите страни да прилагат точно установени показатели за напредъка в постигането на целите, поставени в областта на ранното детско развитие. Измерването на напредъка на национално и глобално ниво е ключово за поемането и спазването от страна на правителствата на ангажиментите, предвидени в глобалните цели и програми. Повечето съществуващи методи за оценка на РДР са разработвани в държави с висок доход. Тези методи са адаптират и превеждат за целите на други държави от независими изследователи, често пъти без външно валидиране. В повечето случаи обаче свързаните с тях разходи, обема и продължителността им, ограниченията по отношение на интелектуална собственост, както и изискванията за подготовка ги правят неприложими на ниво население и неизгодни за програмно проследяване съгласно изискванията на ЦУР или държавите, които желаят да инвестират в програми за РДР.
Поради липсата на подходящ начин за измерване на нормалното детско развитие в ,разнообразни условия се прилагат някои непреки показатели, като например забавен растеж и бедност, на чиято база се прави приб лизителна оценка за броя на децата, които не развиват пълния си потенциал.[5][6] Тези помощни показатели обаче не са пряко свързани с РДР и са недостатъчни за извършването на проследявания, сравнения и програмни оценки. Поради това са необходими допълнителни показатели за РДР, които да са приложими на ниво популация и ниво програма, ако е необходимо.
Black, M.M., Walker, S.P., Fernald, L.C.H., Andersen, C.T., БИБЛИОГРАФИЯ DiGirolamo, A.M., Lu, C. и колектив (2017 г.). Съзряване на ранното детско развитие: науката за жизнения път. Списание Lancet 389(10064): 77–90.
Grantham-McGregor, S., Cheung, Y.B., Cueto, S., Glewwe, P., Richter, L., Strupp, B. и колектив (2007 г.). Потенциал за детското развитие в първите 5 години за децата в развиващите се държави. Списание Lancet 369(9555): 60-70.
Какво представляват Глобалната скала?
Глобалната скала на ранното детско развитие (GSED) има за цел да запълни съществуващата празнина чрез два международно стандартизирани и валидирани инструмента за измерване и оценка на РДР на децата до 3-годишна възраст на ниво популация (съкратена форма) и на програмно ниво (разширена форма).[7]
Инструментите се разработват от мултидисциплинарен екип, ръководен от Световната здравна организация. Тази дейност съчетава постиженията от три други проекта: Пакет индикатори за развитието на бебето и малкото дете [Infant and Young Child Development], Инструментите за докладване от лицата, полагащи грижи [Caregiver Reported Early Development Instruments] и Глобалната група за детско развитие [Global Child Development Group].[8][9]
Авторите с признателност отчитат подкрепата, оказана от Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ за развитието на GSED и нейното тестване на терен.
McCoy, D., Black, M.M. и Dua, T. (2016 г.). Измерването на детското развитие от раждането до 3-годишна възраст на ниво население. Ранното детство има значение 125: 34–9.
Richter, L., Black, M.M., Britto, P., Daelmans, B., Desmond, C., Devercelli, A.E. и колектив (в печат). Броени дни за ранно детско развитие: призив за глобално действие. Журнал BMJ Global Health.
И двата инструмента на GSED са разработени въз основа на общ набор от елементи (виж карето за подробна методология). Първият е кратък инструмент за докладване от лицата, полагащи грижи, предназначен за измерване на показатели на ниво население, който цели:
- оценка и очертаване на състоянието на детското развитие в световен мащаб
- привличане на вниманието към хората, които има най-голяма нужда от подкрепа, включително наблюдението върху последиците от хуманитарни кризи и други извънредни ситуации
- проследяване във времето на траекторията на детското развитие на ниво население
- наблюдение върху ползите от политики и програми на национално ниво.
Вторият е по-дълъг инструмент за оценка на програмите, който съчетава директното оценяване и докладваното от лицата, полагащи грижа, като целта е остойностяване на ефекта от интервенцията върху ранното детско развитие. И двете форми са разработени така, че да бъдат: културно неутрални (могат да бъдат използвани в цял свят с минимална адаптация и превод и са приложими в най-различни контексти); лесни за прилагане; свободно и безплатно достъпни; приемливи и разбираеми за децата и лицата, полагащи грижи за тях; лесно разбираеми от политиците и работещите по програмите.
Инструментите са разработени с цел холистичен подход към показателите за РДР, така че да могат да бъдат тълкувани както на групово, така и на популационно ниво. Те не са предвидени за индивидуални диагнози или скрининг на децата. Очаква се, че данните, събирани чрез GSED, ще предложат концептуална и емпирична основа за бъдещото развитие на „норми“, които да се прилагат при мониторинг на дела на децата, чието развитие протича нормално.
Методология: как са създадени скалата и инструментите на GSED
Екипът на GSED е разработил целевия продуктов профил чрез описание на очакваните цели, предназначения и стандарти за валидност и надеждност на готовите инструменти. Наборът от елементи е съставен въз основа на събраните досега моментни и дългосрочни данни от другите три проекта, като в тях са включени данни от 51 групи в държави с нисък и среден до ход и са използвани 22 вече разработени инструмента за РДР (с включени 2275 различни показатели за развитие), като данните включват 73,000 анонимизирани деца и 109,079 оценки.
Това бе последвано от няколко фази на независимо оценяване от шестима експерти в областта[10]. В следващия етап бе създадена схема на база на съществуващите инструменти за РДР с цел създаване на връзки между тях чрез обединяването на сходни елементи от отделните инструменти в т.нар. „приравнени групи“. В последваща стъпка на статистическо моделиране, съчетанието на двата статистически модела бе сравнено с комбинирания набор от данни: (а) двупараметрово (2PL) вероятностно моделиране; и (б) модела на Раш [Rasch model]. Резултатите от двата подхода бяха съпоставими..
Lancaster, G.A., McCray, G., Kariger, P., Dua, T., Titman, A., Chandna, J. и колектив (2018 г.). Създаване на индикаторите на СЗО за развитието на кърмачетата и малките деца (IYCD): анализ на метаданни от 10 държави. Журнал BMJ Global Health 3(5): e000747.
В крайна сметка бе избран едноизмерният модел на Раш поради това, че е лесен за интерпретиране и опростен от гледна точка на теория и изчисления. След това експертите разгледаха всички елементи от инструментите, които пасват на модела на Раш, за да преценят дали да ги включат в скалата. Те бяха оценявани на база на това доколко са представителни по отношение на различните възрасти и сфери на ранното детско развитие, както и на база на своята приложимост и адаптивност спрямо различни култури и нива на детско развитие. Пълният списък с елементите на GSED ще бъде допълнително изпитан в следващата фаза на тестването на терен.
Предвид свойствата на модела на Раш, резултатите от GSED имат за цел да открият единен, постоянен и непроменлив белег на РДР, който ще наречем D-показател на развитието.[11][12][13] Този D-показател може да бъде стандартизиран по възраст, за да се създаде показател за развитие спрямо възрастта – DAZ-показател – който е подобен на някои антропометрични параметри като показателите за ръст спрямо възраст (HAZ-показатели) и тегло спрямо възраст (WAZ-показатели) и може да бъде използван за извършване на съпоставки на детското развитие в разнообразен глобален контекст.
Jacobusse, G., van Buuren, S. и Verkerk, P.H. (2006 г.). Интервална скала за оценка на развитието на децата от 0 до 2-годишна възраст. Медицинска статистика 25(13): 2272–83.
Jacobusse, G. и van Buuren, S. (2007 г.). Компютъризирано адаптивно тестване за измерване на показателните в развитието на малките деца. Медицинска статистика 26(13): 2629–38.
Van Buuren, S. (2014 г.). Графика на растежа в човешкото развитие. Статистически методи в медицинските изследвания 23(4): 346–68.
Друго предимство на подхода, основан на Теорията на вероятностното моделиране/Раш [IRT/Rasch], което предстои да бъде изпитано в хода на полевите тестове, е че предполага внедряването на адаптивно тестване с таблет. Първите симулации са обещаващи по отношение на улесняване на процеса както за участниците така и за изследователите без да се губи от надеждността на метода.
Непосредствени планове и бъдещи насоки
Ние предлагаме да бъдат оценени психометричните свойства на инструментите на GSED чрез тестване на терен в най-малко шест държави (над 1500 деца в държава). Целта е да се идентифицират държави, които се различават в своята география, език, култура и доход, както и да бъдат оценени надеждността и валидността на инструментите, включително краткосрочната им прогностична валидност, чувствителността им към възрастта на детето и факторите на средата, като например образователен статут на майката и хранителния статус на детето.
За теренните тестове към момента са избрани три държави (Бангладеш, Пакистан и Танзания), като продължава търсенето на други държави и допълнително финансиране. Обучителните и административните материали за GSED ще бъдат достъпни в световен мащаб след приключването на теренните тестове и провеждането на обстойна ревизия и анализ. По-нататъшната работа може да включва допълнителни полеви тестове в други региони по света и разработване на препоръки за организиране и докладване на показателите, необходими за вземане на решения на национално ниво и отчитане на целите за РДР.
Ангажираме се да работим с други организации, заинтересовани от измерването на детското развитие, в това число УНИЦЕФ, Световната банка, ЮНЕСКО, Междуамериканската банка за развитие и други организации, занимаващи се с наблюдение на ниво популация. Ще осигурим прозрачност и съгласуваност на инструментите с крайната цел да интегрираме измерването на детското развитие от раждането до 8-годишна възраст, за да насърчим систематичното използване на данни за проследяване на развитието на децата на национално и глобално ниво. По този начин GSED ще се превърне в глобален ресурс за обстойно, разбираемо и постижимо измерване на благополучието и развитието в изключително важните първи години от човешкия живот.
